RSS

Saturnalia – Древноримският прототип на Коледните празници (ЧАСТ II)

17 Дек
Saturnalia – Древноримският прототип на Коледните празници (ЧАСТ II)

Вижте ЧАСТ I на *този* адрес.

(..) Разбира се, не всички празнували римските зимни празници с игри и забавления. Плиний Млади споменава в своята Epistula II.17, че по това време се е отдавал на тиха работа и учене на спокойствие, докато останалата част от семейството и прислугата се забавлявали. Докато Катул определял Сатурналиите като „най-добрите дни“, колегата му Сенека се оплаквал от невъзможността да се вършат каквито и да било публични бизнес дела.

A Saturnalian Sonnet
Before the reign of Saturn’s Golden Age,
Before the vine was grown, or fields were tilled,
The lives of men were harsh and filled with rage;
At agriculture, they remained unskilled.
The welcome Janus gave to Saturn brought
A welcome change to every Roman’s life.
With one another they no longer fought;
Prosperity replaced their constant strife.
Then Saturn disappeared from earthly view,
His work in Latium completely done.
The Golden Age of Saturn we renew
With shouts of Io! from each and everyone.
December’s here; the time has come for sure.
In Latin: Gaudeamus igitur!


Нова година
Novum annum laetum omnibus exoptō!

Макар Януари да е първият месец от годината, древните римляни празнували Нова година през март. През 153 г. пр. Хр. те решили да преместят началото през януари, защото това било времето, в което техните лидери – консулите – заемат длъжност. Смята се, че името Ianuarius е в чест на бог Янус, защото „началото на всичко е било от огромно значение за тях, а Янус е богът на доброто начало.“ Първият ден от януари бил празничен, а храмовете, които строили в чест на Янус, били отворени само по време на война. Интересно е да се спомене, че така през първите 700 години храмовите врати били затваряни едва три пъти: по време на управлението на Нума Помпилий, след Първата Пуническа война и при управлението на Август Цезар. Първоначално римският календар имал десет месеца, но това не съответствало точно на слънчевия календар. Така през 46г.пр.Хр. Юлий Цезар добавил два месеца – първият кръстил на себе си, Iulius, а другият – на вече споменатия Август.
Пролетната почивка също била позната на древните римляни. Тяхната
„пролетна ваканция“ бил т.нар. Quinquatrus – фестивал, празнуван на 19 март, първоначално по един ден, а по-късно по пет (т.е. от 19 до 23 март).
Квинкватрията се превърнала в петдневен пролетен фестивал, който римляните свързвали с почитта към Минерва. Това било време за празнуване на изкуствата и занаятите и дори училищата затваряли. След отдаването на почести в храма на Минерва през първия ден, останалите четири били посветени на гладиаторски игри и всевъзможни други забавления според сезона.

Рада Бонева

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на декември 17, 2015 in Новини

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s