Felicem Diem Christi Natalem Omnibus Exopto!
На 17 декември древните римляни започвали презненствата около своя зимен фестивал, Saturnalia, посветен на бога на земеделието (и посева) Сатурн, продължаващ до една седмица. С годините процесът се удължавал все повече и повече. Август дори опитал да съкрати празника до три дни, но без успех. По това време училищата и занаятчийниците затваряли врати, а хората масово посещавали гладиаторски игри. Според подобреното издание на „The Bantam New College Latin & English Dictionary“, хората се поздравявали помежду си с „Io Saturnalia!“ и „Hilara Saturnalia!“. Тук, разбира се, не можем да говорим за празнуване на Коледа, но за един античен празник традиция, който е запазил някои от обичаите си и в нашето съвремие, заедно с някои предишни езически традиции.
На 25 декември, по-късно преминало на 21-ви, се празнувала т.нар. Brumalia – Natalis Solus Invicti – празник, също част от Сатурналиите, в чест на бога Слънце, когато е зимното слънцестоене. (А всъщност дори християнизираните римляни не празнували Рождество Христово на 25 декември до III-IVв.сл.Хр.)
Подобно на установилия се Коледен обичай, римляните си разменяли дори подаръци(най-вече свещи, ако съдим по „Dictionary of Greek and Roman Antiquities“ на Уилям Смит)– strēna, а празненства/купони от всякакъв тип се провеждали сред всички социални разделения. Началото се давало с голяма вечеря банкет на 17 декември, в която се присъединявали дори боговете. Един от странните обичаи на римляните, е символичното освобождаване на Сатурн в същата вечер, когато отрязвали вълнените конци, с които били завързани краката на статуята му. По време на тези празници и работниците си взимали почивка и понякога робите дори се хранели заедно с господарите си (подобно т.нар. „team buliding“ вечери). Единствено докато течали Сатурналиите, бил разрешен хазартът.
Сред децата популярна била игра, подобна на съвременната „Jacks” (“Бабки“), но с овчи костици (т.е. ашик) – tali. Известна сред момчетата била играта, подобна на „ези-тура“ – ‘heads’ или ‘ships’ – от едната страна на монетата бил ликът на бог Янус, а от другата – кораб, който символизирал средстовото, с което се придвижвал Сатурн.
Споменатите свещи и лампи за подарък се давали на възрастните, за да „осветят“ пътя през предстоящата година. На децата често се подарявали малки глинени фигурки, наречени sigilla. Самите подаръци били два типа: xenia и apophorēta . Първите се били за обзавеждането и украсата на дома, а вторите представлявали „лакомства“ за вечеря. Marcus Valerius Martialis (Марк Валерий Марциал) описва в своите поеми някои от даровете: редки храни, орехи, вина, парфюми, цветни корони, калъфи за книги, издания на Катул, Вергилий или Цицерон. Известно било и подаряването на кошница с разнообразни дарове, наречена sportula.
По време на Сатурналиите се избирал и т.нар. Princeps Saturnalicius, който председателствал тържествата във всяко едно домакинство/дом. Неговата дума била закон, независимо дали заръчвал някой да танцува гол или да скочи в ледена вода. Всеки един член на familia-та можел да бъде такъв princeps – т.е. и жена, и дете, и слуга имали еднакви права в това отношение. По-късно, през Средновековието, ще се появи т.нар. Lord of misrule, заимстван от древноримските „фалшиви крале“ на Сатурналиите.
A Saturnalian Limerick
There once was a princeps in Rome
Who ruled for a week in the home,
But after the feast,
The crown he released,
And now he’s back tilling the loam.
(Очаквайте и Част Втора)
Рада Бонева
diagnozaklasik
georgimit
kristink
