RSS

Любов, издялана от камък

04 Май
Любов, издялана от камък

Историята на великия скулптор Огюст Роден и жената, останала в неговата сянка, Камий Клодел
В края на миналата година се навършиха 150 години от рождението на дамата.

____________________________________________________________

Камий Колдел, родена 8 декември 1864 г. в малкото градче Ена, в областта Шампан. Отгледана от буржоазна семейство, баща й се занимавал с ипотеки и банкови преводи, мака й била домакиня. Братът на Камий, Пол, бързо става известен като писател, дипломат, художник, изследовател, докато за да признаят нейния талант, трябват десетилетия. Пол, който е с четири години по-млад от нея, й служи като модел в първите й опити в скулптурата.

Трудно може да се каже откъде се е породила страстта у 7-годишното момче към моделирането. Някои предполагат, че Камий е била покорена от красотата и съвършенството в линиите на античните скулптори, чиито изображения виждала в книгите на своя личен учител. През 1882 година семейство Клодел се мести в Париж. 17-годишната Камий успява да убеди родителите си да й позволят да се запише в художествената академия. Първите й творби предизвикват възхищение – заради  античното съвършенство и скритата в тях необуздана енергия. Нейният наставник Алфред Буше е този, който я завежда в огромното ателие на Огюст Роден, където работят и десетки негови помощници. Убеден е, че знаменитият майстор не само ще предаде своите знания на Камий, но и ще й помогне да направи истинска кариера. Но Буше греши. Не изумителната дарба на млада жена, красотата и страстта й са първото, което поразява Роден. Скулпторът „благородно“ се съгласява да допусне момичето в своята обител, но при условие, че то безпрекословно изпълнява всяка една задача. Камий с радост приема. Меси глината, чисти боклуците от гипсовите фигури, въвежда ред в мъжкото царство на момчетата за всичко.   Едновременно с това попива всички съвети на наставника си. Не скрива от него, че и сама твори.
Оказва се, че Камий и Огюст са неподозирано близки в стилистиката и страстната си енергия – всичко това, пренесено върху фигурите, които ваят, проговаря.

33186_Mmj4hStBbEt7q8IPibJQ58akdsDkPkСпоред съвременниците в началото не личи той да показва ревност, а по-скоро – гордост. Оказва се, че Камий и Огюст са неподозирано близки в стилистиката и страстната си енергия. Скоро Роден се доверява на таланта на Камий дотолкова, че й позволява да довърши няколко негови скулптори. Историята завършва абсолютно предсказуемо – Камий става едновременно любовница на Роден, и негов модел. Огюст се възхищава на съвършеното й тяло – както като влюбен мъж, така и като художник. Двамата се наслаждават на страстта си и творческото си единение. Но истината е една: – нейният талант се гърчи в неговата сянка. Роден живее два живота: Единият: в душевен комфорт с младата К., другият – в семейния уют, създаден от официалната любовница Роз Брьое и синът им в продължение на 20г.
Но няма намерение да се разделя нито с едната, нито с другата. Не би могло да се каже същото за Камий. Страстта към гениалния й любовник и преклонението пред таланта му не я напускат, но 19-годишната фантазьорка вече е жена, усещаща, че личният й живот сякаш я заобикаля. Няма нито нормално семейство, нито положение в обществото, нито име като творец със собствен почерк. Липсват й и поръчки. Привикнала с творческата суета от своите първи успехи в художествената академия, в продължение на години Камий се чувства захвърлена, отражение на чужд гений, личност без собствено лице. Естествена се явява скорошната им тежка раздяла. Застаряващият Роден заминава за провинцията при вярната си Роз, а Камий остава в Париж, за да се опита да извади от руините собствения си живот и кариера. Но трагедията не е в увехналата й красота, а във факта, че критиците съзират в нейните скулптури единствено подражание на почерка на Роден. Сродството на душите, стиловете и страстните им натури за пореден път си прави коварна шега – никой така и не вижда в Камий оригиналния и ярък художник.
33186_VEoC74Bteb03fEir1nWAche9NcjLOOНещо по-лошо – еротичността на образите, която критиците с лекота възхваляват при Роден, във фигурите на Клодел приемат с яростно негодувание. Камий изпада в мъчителни депресии, плащат й все по-малко, но тя категорично отказва многократно предлаганата й финансова подкрепа от Роден. А той пък постепенно се отказва от опитите си да й помогне, оставяйки бившата си възлюбена на печалната й съдба. Клодел надживява своя любовник и учител с четвърт век. Общото помежду им е, че и двамата са застигнати от трагична смърт. През 1917г. Огюст умира от премръзване (77г.) Камий умира през 1946г. в пълна нищета и неизвестност в психиатрична клиника, където прекарала 30г., изпратена там от собствената си майка.

Едва в средата на XX век познавачите на изкуството започват да търсят из целия свят недотам многобройните запазени работи на Клодел, съзрели в тях опитите на  нещастната жена да излее своя живот: всичките си страсти и изригваща нежност. Така славата пристига със закъснение, както е впрочем при всички творци, надживели времето си.

Мартина Трайкова по превод на Елена Дюлгерова

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на май 4, 2015 in Статии

 

Етикети: , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s