RSS

Интервю с Петьо Ангелов – Брой 1, юни 2012г.

29 Ноем

– АРХИВ –

(Интервюто тук е публикувано със съкращения)

Br1

Корицата на Брой 1, 2012г.

Трябва да изживяваме живота си пълноценно и да оценяваме всичко и всеки около нас, колкото и банално да звучи. На 06.05.12г. светът изгуби един прекрасен и стойностен човек – Петьо Ангелов. Във въведението, написано преди Гергьовден, бях заключила, че който не познава Петьо, може само да съжалява. И ето че всички ние, докоснали се до интересната му личност, сега се надяваме да надпява света с ангелския си глас и да продължава да влива наред онази положителна енергия, присъща за него. За някои той не е просто „полиглотът, който знае 40 езика”, а ценен приятел, отговорен колега, отличен ученик и преди всичко човек. Ала Човек с главно „ч”. Той остави след себе си не само огромен брой дипломни работи, недовършени проекти, преведени книги и собствената си чуждоезикова школа, а и много мъка в душите ни. Убедена съм, че за тези си 34 години на тоя свят, Човекът е вдъхновявал, обичал, отдавал се е напълно на занятията.

Погълнат от собствените си интереси, той знаеше какво върши, и го правеше с много любов, заразявайки и хората около себе си. Но по закон най-стойностните ни напускат най-рано, а загубата боли. Болката, когато осъзнаваш, че вече няма да водиш високоинтелектуални спорове с Човека, няма да видиш името му в първата страница на непревеждана досега книга и вече няма те чака на стълбите на метростанцията.
И точно месец преди черната дата, двамата с Жоро се срещнахме с Петьо на по енергийна напитка и турски сериал на заден фон. Кратката ни среща ни обогати умствено и емоционално, обсъждайки бъдещи и настоящи (за тогава) планове и ровейки се в миналото на един класик.
Ето интервюто такова, каквото трябваше да бъде, защото Той завинаги ще остане такъв –жизнерадостен, ухилен до ушите, с Петьово си чувство за хумор.

Здравей! Нека започнем като ни разкажеш за влизането си в гимназията.
Когато завърших 23 СОУ изобщо не подозирах , че съществува такова нещо като НГДЕК, а подготовката ми по история започна месец преди изпита. Очевидно съм бил устат, че ме харесаха. Избягал на село от софийската жега, разбирам от майка си, че съм приет и в Класическата, и в Английската гимназии. Нямах никаква представа къде отивам, а вече бях слушал много легенди за езиците в НГДЕК. Тогава ве ми правеше особено впечатление дали ще чета на латински или на английски. Реших да хвърлям от тогавашните монети от 5 лв., а тя взе, че пада между две плочки. Нарочно да се бях опитал, нямаше да стане.

Разкажи ни за живота си след пиремането.
Бях доста изолирано хлапе, асоциален. Годините ми в гимназията бяха по-скоро трудни. Понеже мислех,че никой не ме разбира, трябваше да компенсирам с нещо, и едва в 12 клас разбрах, че имам някакъв потенциал. Имаше моменти, в които съм бил сам във випуска и от скука взех,че написах няколко дипломни работи. Ненавиждах историята, но когато Даниел Вачков ни стана класен, ми показа, че всъщност тя става за ядене.

Каква беше атмосферата в НГДЕК?
Много отпусната.Но това, което ни открояваше на фона на останалите училища, беше близкото отношение. Не си представях,че е възможно учители и ученици да са заедно на купон. Не бях див купонджия, но не ми се беше случвало това да си говориш с учетилите на ти, и след училище в Коня да продължите да си говорите за Средновековна философия. По-видима обаче беше бариерата между малките и големите, по-лесно беше комуникирането с преподавателите.

Ще споделиш ли някоя интересна история от ученическо време?
Самоизолацията, която си бях наложил ме слагаше встрани от всичко случващо се. Колкото е бил богат интелектуалния ми живот,толкова беден е бил ежедневния. Четях си, кротувах си, имах си въображаеми приятели. Всъщност основните събития, свързани с училището, при мен настъпиха след това. Така и не успях да се измъкна – преподавах една година. Оказа се, че или от мен не става преподавател, или от гимназията не става работодател.

Какво предподаваше?
Водех Старогръцки език в 11 клас, Новогръцки в профилите, по някое време даже и СИП испански. Не само че не можах да се откъсна, ами се и оказа, че не е необходимо. Превърнах даряването на книги на библотеката в един вид задължение. До момента сигурно наближват 1000 заглавия.Опитвам се да помогна гимназията да постигне това, което заслужава.Защото в нея са събрани хора, които знаят какво правят, а потенциалът е огромен.

На всеки са любими учителските бисери. Имаш ли си любими?
Царят на лафовете беше Александър Николов, един от водещите специалисти по Средновековна история в България, с когото имахме късмета да ни преподава в 8 клас. Най-добрите бисери идваха в часовете по езици, когато някой се мъчеше да преведе нещо, от което излизаха неща като „тризъбият Нептун”.

Накъде тръгна, когато завърши?
Една година нищо, казарма, Класическа филология и Египтология при нашия учител, баща на цялото прогресивно човечество и понастоящем министър на образованието. Всъщност приключих Класическа филология за две години, но процедурата не позволяваше да се дипломирам тогава и чаках още две години.

Какво ти даде гимназията?
Със сигурност ми даде книги и хора, изврати ме на тема езикознание.Но ми взе пет години нерви. Не съм като останалите, за които това са били най-щастливите им.

НГДЕК ли те запозна с жената, с която си обвързан – и как?
Да, тя преподаваше старогръцки и е осем години по-малка.

Къде и какъв се виждаш след десет години?
Фирмата си, в която инвестирах потръгна. Ако нещата продължат да се развиват така, след десет години трябва да имам собствено училище и университет.

Какъв искаш да станеш като пораснеш голям?
Честно ли? Чужденец.

Колко езици знаеш?
Със сигурност свободно чета около четирдесет, нямам представа колко от тях говоря, защото не съм говорил повече от петнайсетина.

Латинският или старогъцкият ти е по-любим?
Определено старогръцкият.

А като цяло?
Най-привлекателни са тези,на които си счупих зъбите, санскритът несъмнено е един от тях.

Може ли да споделиш с изплашените класици рецептата си за изучаване на старогръцкия?
Мога, ама ще ти струва много пари. В момента с Димитър Драгнев работим по учебник самоучител, който да позволи усвояването на езика за изключително кратко време. А това е нужно, защото език се учи една година, в противен случай се пилеят ресурси. Старогръцкият несъмнено е ерес.

Според теб има ли нещо вярно в това, че НГДЕК е секта, макар и на шега?
Според мен НГДЕК е единствената лигитимна църква, всички останали са секти.

А каква религия изповядваш?
Аз съм фанатичен атеист.

С какво се занимаваш в момента извън школата?
Пиша допломна работа за де що има неща, което гърците са писали за Египет,готвя се за изпита си по китайски. До края на годината българо-латинския речник, по който работим, ще е готов за редакция и би вършил не толкова практическа, колкото езиковедстка работа.

_______________________________________________________________________

Другите за Петьо:

Доротея Табакова: Типичен автодидакт, сам се оправя в тоя живот откак го познавам,т.е от ученик. Изключително талантлив в учене на езици,краен либертарианец.
Марлена Димова: Много стриктен, умен, интересуваше се от много неща като цяло много позитивен човек. Единствено го критикувам за това, че се впускаше в дебрите на езиците и понякога се губеше в тях.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на ноември 29, 2014 in Архив, Интервюта

 

Етикети: , , , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s