RSS

Видимото и необозримото в българския хит ‘Видимо доволни’

26 Окт
Видимото и необозримото в българския хит ‘Видимо доволни’

Музиката, досущ като литературата, е константно променяща се. В резултат от пулсациите на често безгънковия мозък, помещаващ се в черепите на голяма част от наглед безкрайния беге раперски контингент, се раждат същински произведения на изкуството, които никой простосмъртен, независимо от поличитеските, религиозните (опазили боговете!) и музикалните си възгледи не би могъл да подмине току-така.
В свят на постоянен обмен на данни и възгледи основоположен за детското и това на възрастните възпитание е факторът на възприятията. Бидейки подложени на обстрел от нови и нови гледни точки, представени по един или друг начин, хората се стремят да се уеднаквят едни с други с най-различни цели, най-често избягване на конфликти, а както ни показва и опитът, задоволяване на животински инстинкти.
Нека пристъпим към разглеждане на изключително смислово и символно богатия текст на хита на българската Анджелина Джоли Мария Илиев и феномена на беге хип-хопа (ми е много по-добър от хип-хопа ти) К/Дриско.
Според някои източници физическият пламък е носител на висшия Дух. Следователно, именно палейки ‘към Слънчака’, лирическият герой и неговата възлюбена целят да се вДУХновят един друг и да се извисят ДУХовно до нови, непознати и недокосвани до този момент величини. Не е случаен и топосът, който аз-овете (или ass-овете) са избрали за място на действието. Слънчев бряг, както е оригиналното наименование на КУРорта, е еманация едновременно на два от основните елемента.

Той е и на слънце, и е близо до водата, понеже е бряг (ама каква желязна логика само, а?). Брегът не е унифициран на символно равнище, но като цяло може да се каже, че представлява сладка почивка от случващото се във водата. А водата е символ, от една страна, на пречистване на греховете; от друга реализира мислите на Твореца. Т.е. реализирането на мислите на твореца, често тълкувани като зачатия, непорочни или не, трябва да бъде последвано от ритуално очистване. Името на Слънчев бряг ни подсказва, че главните герои, подтиквани от светия Дух, облечен като слънце в конкретния случай, станали един път на животни кат’ са са почнали, умиват своите прегрешения във водата, а както загатва и фразата ‘виждам ва двойно’, и в солидна доза фалшив слънчакски алкохол.
Амплитудната оксиморонна лирическа единица ‘минимум-максимум’ показва, че двойката, която се ‘глези мощно’, е способна както да го кара ‘на айляк’, така и да извършва (с)ексцесиите, отбелязани в текста като ‘ше прайм секс много бясно.’ Пред нас се изправя в цял ръст и с огромно достойнство геният на човека, който умее едновременно да кара ‘бавно товар’ и да вдига, вдига ‘всеки бар’. Със своите способности той наистина може да събори града, както неведнъж изтъква в своя шедьовър.
Завидните познания по наркоистория, която все пак е някакъв вид история, демек положението не е толкова зле, които авторът показва, достигат повърхността със споменаването на Пабло Ескобар. Общата култура на целевата група следва да бъде повдигната неимоверно с безценната информация, която дори самото име на колумбиеца носи.
Серията, издигаща на пиедестал увеселителните субстанции, продължава  с посочването на о-в Ямайка. Както повечето са наясно, именно на него се заражда реге културата, с която огромна част от тревоманите оправдават действията си. Разбира се, в името на острова можем да разчетем свещената за българските просвещенски идеали дума ‘майка’, дори да я преиначим и да се изкаламбурим, обръщайки го на ‘Я, майка!’, което е показнò за богатството на матерния ни език. В случая обаче ‘майка’ е използвано не само с цел рима. Тя обозначава лексикалното съкровище, което либето на лирическия ass крие толкова дълбоко, че дори самото то не може да го намери, и е способно само и единствено да ругае.
Усилията на изучавалите и изучаващите българската диалектика се оказват абсолюно ненужни. Не е било необходимо а-диалектът, квалифициран като характерен за шопския край, да бъде разнищван от Марин Дринов и сие, да бъде изследван така дословно толкова отдавна, при положение, че с навлизането на феномена Дриско съответният диалект също получава публичността, която заслужава. Дриско е наясно със съществуването на това явление и го утилизира ефективно и ефектно.
Стигаме до рефрена, в който либето, представено от Мария Илиева, пее:
Отивам някъде, където няма
мои, твои, никакви закони
Тези два стиха са представителни за копнежа по свободата, който любимата изпитва. Този копнеж именно е тласнал Ботев по пътя му, той ръководи гения на българската литература и го подтиква към действия. Но каква съпоставка бихме могли изобщо да си позволим да направим? Все пак Ицету Ботеф е написал само 20 стихотворения, представяте ли си, при това пълни с нек’ви неразбираеми архаизми. Дет’ се вика – Botevi sunt, non leguntur. А, може би това е било за Вазов. ‘Ма пък него сме го чувàли само от Вазовата му живопис, кой го знае каква е скрита лимонка. Не е като да е изпял изключителните по смисъл и съдържание 3-4 хита на Марчето Илиева. Спазването на законите, морални, конституционни или личностни, е за простите хора. Великите умове, елитарно възпитаните представители на съвременната поп сцена излизат встрани очертанията, те мислят инак и представят нещата по свой начин.
Бунтарството на М. Илиева се изразява и в репликите ‘Отивам някъде, където няма/роли, филми, телефони’. Можем да тълкуваме това като нежелание на певицата да участва във фарса, който животът представлява. Като предложение за изход от омагьосания кръг е съвсем естествено да възникне въпросът ‘Ами ‘що не се гръмнеш тогава?’
Неясна е употребата на думата ‘катинар’. Авторът на поемата оставя в почуда всички, до които тя е стигнала, дали пази звука си, думата за който е заменена от заемката sound по мъгливи дори за самия писател причини, за да не избяга като мацката, която е напуснала стресната, след като го е чула как говори, или пък катинарът е просто мъжкият тип брада.
Демонстрацията на шокиращо поведение, каквото е имплицираното чрез хаотична градация мятане, движене, баране и раздаване, е в унисон с изразеното орално от певицата желание за свобода от установените норми. ‘Твърде много тясно’то пространство, което се споменава в текста, просто не побира и идеята, и изпълнението ѝ, и двете определено отявлено бунтовнически настроени.
Като персонализация на закона можем да приемем съседите и пенсионерите – все хора, с които лирическият ass и либето му са принудени да живеят, най-вероятно против волята си. Точно от тях те се опитват да се отърват, забягвайки на Слънчака, където, по думи на главния герой ‘много истории го чакат’.
Угнетеният от страдалческото битие и неимоверно тежкия жив живот ‘поет’ има нужда от почивка. Тя му е гарантирана само и единствено далеч от дома. Дилемата е дали да му пожелаем да си почине веднъж завинаги или да го изселим.

Антония Янкова

7569920Z

Advertisements
 

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s