RSS

Един по-различен поглед към 18./19. февруари

19 Февр

     Тази година се навършват 141 години от обесвенето на Васил Левски. Покрай такива знакови дати от българската история хората се сещат за предците си, започват да говорят за делото им, но често тези неща остават на „повърхността“ . Настоящата статийка има за цел да представи спомена за Апостола на свободата, по едни по различен начин – отпечатъка, който е оставил Левски в хората малко преди Освобождението и след това.

     Градските истории на София ни връщат в края на XIX век. В новата столица пристига Антонин Коларчешки архитект, за да „превърне София от градче с населие от 20 хил. души в една красива европеска столица“. Именно този чешки архитект е проектирал Военния клуб, стария хотел „България“ , разширяването на Княжевския дворец, първоначалната сграда на Централната гара ( разрушена 50-те години на XX век) и паметникът на Васил Лески. Паметникът представлява колона с височина 13 м., изработена от сив гранит. На него било изписано :

1K_3_169

  западната страна: „На великия български апостол на свободата Васил Левски признателното отечество“.

северната страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.

източната страна: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.

южната страна : „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и                                                                         обесен тук, на това място“.

Скица на паметника на Васил Левски,
изработена от арх.Антонин Колар.
29 юли 1878 г.

За деня на обесването на Левси Христо Ботев, друг български титан в борбата за Освобождение, пише :zx450y250_677662 

Pro memoria mortis Basilii Leonis

Patria cara, mater aegrota
Cur tu tam triste leniter ploras?
Corve, tu, dira avis devota,
Ibi quid crocis, sicut tu oras?

Scio, heu, scio, flere te rosa,
Cum sis dementer serva insana,
Plangor cum tuus sit, dolorosa,
Vox in deserto, quoque vox vana.

Plora, quod illic Sophiae gratus,
Filius tuus ore pallento
Vivus iam pendet patibulatus,
Tibi is dicit nunc sacramento.

Quaeritur corvus, lupi vagantes
Ululant tetre, senes dolores,
Afferunt deo, clamant infantes,
Solae in casis gemunt uxores.

Saeviter hiems cantat vigorem,
Venti in campo pellunt arbusta.
Frigus geluque magnum dolorem,
Tibi in pectus inflant, exusta.*

Обесването на Васил Левски 

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

*Превод на Крум Димитров, „Christi Botevi. Carmina“, благодаря на Димитър Драгнев за оказаното съдействие при изпращането на латинския тескт.

автор: Георги Митов

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на февруари 19, 2014 in Новини

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s