Женитба или рецепта за трагедия?

Още Омир ни научи, че, има ли много кандидати за една мома, нещата могат да ескалират до война и в мъгливата вечер на 18.11 в залата на театър „Сфумато” да се разрази истински словесен… четирибой достоен за неговата „Илиада”, до открит бой така и не се стигна. Битката бе за ръката на вече завършилата класичка Ирена, а участвaщите в нея – някои от сегашните и бивши възпитаници на нашата мила „alma mater”. Но нека първо се върнем малко назад.

Студ. Мъгла. Вратите водещи към театъра зовяха с топъл гласец въоръжените с подходящото за театрална постановка културно поведение класици, роднини и плебеи (непринадлежащи към първите две категории) към събитието на вечерта, а именно режисираната от Венета Атанасова (ръководител на ТС „IUVENES”) постановка „Женитба” по Гогол. Настъпва отварянето на вратите, водещи към малката, но уютна като прабългарска шатра зала. Напрежението нараства, зрителите се подготвят за битката за най предни места. Вратите се отварят и народът нахлува като двойки в графата по гръцки. Тhis Is Sparta! Вече настанени в меките и удобни седалки хората отправят очакващ поглед към сцената. Завесата се вдига. Чуват се начални реплики. Някой от публиката нежно ароматизира атмосферата. Накрая се виждат и актьорите. Пръв на сцената виждаме „кандидат”-жених номер едно – Иван Подкальосин – в ролята Васил Алексов. Човекът честно казано води животът мечта на ергена заедно с „шетливия” си прислужник Степан (Мирослав Митков) докато „не му хрумва една ей такава глупост” да се задомява. Тук на сцената излиза и доброжелателното бабе Петра Кръстева, влизайки в образа на сватовницата Фьокла Ивановна, която на по чашка чай се опитва да привлече човечеца в шумолящите копринени поли на Агафя Тихоновна (в ролята гореспоменатата Ирена Рангелова). Но младокът е нерешителен и можем ли да го виним? С една женичка идват и много усложнения, деца, кученца и всякакви ти ми там женски финтифлюшки… Ех, но пък и какви ръчички имат и ако знаят как да боравят с тях. Подходяща музика изпълва залата. Мръсни помисли понеделник вечер с верния другар на Подкальосин Кочкарьов (Светлин Димитров). Той също е верен на каузата – Да Оженим Ванката, и с огромен ентусиазъм поема кормилото на самолета водещ към съпружеското щастие.
Но чуствам, че не би било мило да пренебрегнем и изнервената бъдеща булка, която мятайки карти таро като ученици в междучасие заедно със своята не по-малко изнервена лелинка (Ганиела Ганева) гадае външността и професията на късметлията (защото какво е един бонбон без пълнеж?). И тук отново на сцената излиза вечната доброжелателна сватовница Фьокла защото все пак бракът не е мъжка работа, я! Освен Кандидат номер едно госпожа… хм, пардон госпожица Ивановна е подготвила още трима апетитни момци спартанци (макар и в някои случаи не съвсем млади, но нищо, колкото по-стари, толкова по-опитни). Именно в образите на двама от кандидатите се превъплащават двама от познайниците ни от 11 и 12 клас, а именно – мистър Владислав Стоименов и верният му другар в свалките Драгомир Радойцев и, макар тук в ролята на Жевакин (офицер от морския флот в оставка и върл любител на трендафилчета) и Анучкин (любител на дами, които знаят френска..реч) те да са съперници, химията между тях е неуспорима като тази между Ахил и Патрокъл. И последният кандидат за ръката на вървежната мома, макар и действително по-стар, впечатлява със звучното име Пържени яйца (от публиката се чува изкъркорване на нечий прегладнял корем) в негово лице виждаме Манол Гишев, който забавлява публиката със скъперническо материалното си отношение към брака. И тъй идва и моментът на избора. Зрителите вече подготвят залаганията за своите любимци… Напрежение отново изпълва залата… и… смятам да спра до тук,а ако на някого този отворен край не му харесва нека заповяда на 12.01 и сам да стигне до епилога на тази радваща душата „траги”комедия.

автор : Павла Котова