Интересният латински vol.4

  Когато един класик чуе за поезия на латински език, той веднага се сеща за Овидий, Вергилий, Катул…, но и ние, българите, можем да се похвалим, че сме обогатили латинската поезия. В началото на XX век Крум Димитров, филолог, преводач, започва да превежда Ботевите песни на латински и старогръцки.
Ето първите стихове от „Хаджи Димитър“  :

Vivit is, vivit! Illit in Haemo
lacet et gemit, plenus vigore,
Heros transfixus – circum est nemo,
Heros in punctis atque cruore.

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
                                                      юнак във младост и в сила мъжка.

Ето какъв хубав латински са имали хайдутите:

„Ubi Caradja, inquit, est, soror,
Ubi sunt mei socii fidi?
Hic periturus nihil iam moror,
Rapiat sors me, mortem iam vidi!“

„Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“

Г.М.